 |
Начало | Къщи | Парцели | Топ
оферти | Апартаменти | Всички
имоти | Търсене | Контакти |  Виж карта | За нас |
Изобразително изкуство и архитектура.
Българските земи са населявани от различни племена и народи, които оставят следи в богатото и разнообразно културно наследство. Към най-ранните паметници принадлежат праисторическите жилища, находките от селищните могили, скалните рисунки в пещерата "Магура" 1(II хилядолетие пр. Хр.), долмените (I хилядолетие пр. Хр.) в Родопите и Странджа, керамични съдове от VI_I хилядолетие пр. Хр. Уникални са предметите от Варненския халколитен некропол(2). Ценни паметници на тракийската култура са Вълчитрънското съкровище, Врачанското съкровище(english), Летнишкото съкровище и Рогозенското съкровище. Едно от най-изящните като изработка е Панагюрското съкровище. Същинската архитектурна история по българските земи води начало от тракийските градове (Кабиле, Севтополис, Пулпудева) и от гръцките черноморски колонии (Одесос, Месамбрия, Аполония). Римляните разширяват, благоустрояват и доизграждат заварените селища, строят военни лагери. Останките от римските архитектурни паметници в София, Пловдив, Варна, в античните селища резервати Ескус, Никополис ад Иструм, Августа Траяна и др. свидетелстват за висока художествена и строителна култура. Монументалните обществени сгради, храмове, амфитеатри, бани, крайградски вили и некрополи са богати с архитектурни детайли, мозайки (Римската вила край Ивайловград), стенописи (Силистренската гробница, Казанлъшката гробница, Свещарската гробница(9) и гробницата при село Александрово), скулптури.
През 5-6 в. се появяват раннохристиянски църкви ("Света София" и "Свети Георги" в София, Старата митрополия в Несебър, Червената църква край Перущица). Най-разпространени са трикорабните базилики, изградени от камък и тухла, често богато изписани със стенописи. По време на I Българско царство се строят мощни крепостни съоръжения, монументални тронни палати и дворци, величествени храмове (Голямата базилика в Плиска и Кръглата църква във Велики Преслав). Те са украсени с каменна пластика, стенописи, мозайки, керамични орнаменти. Много характерна е преславската рисувана керамика от началото на 10 в. Използва се в украсата на постройки, като луксозна трапезна посуда и за художествени произведения от керамични плочки (икона на свети Теодор Стратилат. Уникален паметник на българската монументална пластика е Мадарският конник - единствен в Европа от този период. С покръстването на българите (864) се налагат византийските иконописни традиции (Костницата в Бачковския манастир, много икони, днес в Криптата - Национална художествена галерия). По време на II- то Българско царство българското изкуство е в разцвет. Наред с крепостните строежи се изграждат множество по-малки по размери, но изключително живописни църкви (в Несебър, Велико Търново) с богата стенописна и керамопластична украса. Шедьоври са стенописите в Боянската църква (1259), фреските от Скалните църкви при с. Иваново, стенописите в църквата Свети Петър в с. Беренде, "Св.Св.Петър и Павел"(21) и "Свети четиридесет мъченици" във Велико Търново, както и множество икони.
В първите векове на османското владичество (1396 - началото на 18 в.) по-значителните прояви на архитектурата и изобразителното изкуство имат религиозен характер. Малките, най-често вкопани в земята църкви са покрити със стенописи.
През Възраждането настъпва подем в изкуството и архитектурата. Формират се художествени школи (центрове) в Трявна, Самоков, Банско. Строят се представителни църкви и манастири. С великолепни стенописи, икони и резбена украса се отличават Троянският манастир, Бачковският манастир, Преображенският манастир, Роженският манастир, църквата "Света Богородица" в Пазарджик, църквата "Света Троица" в Банско и др. Най-величественият архитектурен ансамбъл, съчетал умението на множество възрожденски творци, е Рилският манастир. В жилищната архитектура се оформят различни типове къщи, от които най-богато решена е пловдивската(28-2) - раздвижена в план и обем, със стенописи по фасадите и интериора и с пластична декорация.
След Освобождението (1878) се изработват градоустройствени и регулационни планове за много селища, строят се обществени и жилищни сгради. Оформя се центърът на новата столица - царският дворец, Народното събрание, Народният театър , храм-паметникът "Свети Александър Невски". Сградите са дело предимно на архитекти чужденци. Първите дипломирани български архитекти получават образование в чужбина и започват да творят в края на 19 в., а в края на 20-те г. на 20 в. архитектурната дейност в България е поета изцяло от тях.
Наред със западноевропейската еклектика в архитектурата навлизат рационализмът и неокласицизмът, интерпретира се българското архитектурно наследство (национален романтизъм). През 40-те и 50-те г. се налагат принципите на тоталитарната архитектура - представителност и монументалност, съчетани с използване на класически архитектурни форми, което дава отражение върху новоизградената централна част на София (хотел "Балкан", Централният универсален магазин, Партийният дом, Министерството на електрификацията).Съвременните тенденции в архитектурата намират израз в курортните комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, ваканционните селища Русалка, Дюни, Елени, в сградата на Националния дворец на културата в София и др. След 1990 частни архитектурни бюра изместват държавните проектантски организации, а строителството се поема от предприемачи.
|
|
||||||
;){kind=link}
;){kind=link}